НАБОЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБО̀ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който вярва в Бога и старателно изпълнява религиозните правила; религиозен. Дълбоко набожен и благочестив, Марко полагаше голяма грижа да вдъхне на синовете си религиозно чувство. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 11. Познаваше много хора, които и постеха, и ходеха редовно в черква, минаваха за набожни и за големи праведници, а най-тежки грехове се вършеха пак от тях.

Й. Йовков, Ж 1945, 191. Тя ходеше на църква всеки празник, не заради това, че е набожна, а за да я видят всички първи гражданки. Д. Немиров, Б, 163-164. Биеха третите камбани — литургията се довършваше. Набожен свят пълнеше черковния двор. А. Страшиморов, Съч. I, 226.

2. Който изразява или вдъхва религиозно чувство. Докато бае Гето им разказваше тези черти из биографията на дяда попа от Сврачево, той бе вече наближил към нас и аз хвърлих поглед да видя набожната физиономия на този толкова знаменит божи служител. М. Георгиев, Избр. разк., 150-151. Пристъпи към олтара, спря се с прибрани нозе пред царските двери и се прекръсти три пъти едно след друго, с широк размах, тържествено, с изправена глава, като че ли искаше да покаже себе си на Бога, да покаже и своето набожно смирение. Д. Талев, ПК, 50. С голяма любов и набожно увлечение беше писал той някога иконите си. Й. Йовков, Ж 1945, 57. По широкия манастирски двор,.., мирно и тихо си тече безбурния живот на братята,.. И сред тая спокойна, набожна тишина се чува сладостният еднообразен шум на двете манастирски чешми. Елин Пелин, Съч. I, 190.