НАБОЗА̀ВАМ

НАБОЗА̀ВАМ, -аш, несв.; набоза̀я, ‑а̀еш, мин. св. -а̀х, св., прех. Нахранвам дете, като му давам да бозае; накърмям. Невинен младенец да набозае, / вдовица майка е глава склонила. К. Христов, НН, 58. набозавам се, набозая се страд.

НАБОЗА̀ВАМ СЕ несв.; набоза̀я се св., непрех. Нахранвам се като бозая; насуквам се. Реших: ще причакам някоя коза в гъсталака, ще я хвана и ще се набозая с козе мляко. Н. Хайтов, ПГ, 104. — Те се блъскат около майката, борят се и всяко се стреми да хване вимето, но нито едно не успява да се набозае. А аз им помагам, за да могат всички да се набозаят. ОФ, 1950, бр. 1760, 4. За чудение е наистина как ся менява млякото, кога душа силно ся набури и смъти,.. Ако ся беше набозало детето с такова мляко, то има да го слетят лихота, кривота. Й. Груев, ММ (превод), 60.

Списък на думите по буква