НАБОЙ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБО̀Й¹, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, м. Диал. 1. Наранено, убодено място. Набой казват на отока от убодване с трън, клечка, игла или друго острие. СбНУ ХLII, 152.

2. Цирей (Н. Геров, РБЯ).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАБО̀Й², -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, м. Диал. Вила с железни бодли; набод¹, набодня, набуня.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.