НАБОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАБОЛЯ̀ВАМ1, -аш, несв., непрех. Рядко. За орган или част от тяло — боля (в 1 знач.) слабо, от време на време; наболвам. Кракът ще наболява и след сваляне на гипса.
НАБОЛЯ̀ВА МЕ несв., непрех. За част от тялото — боли ме (в 1 знач.) слабо, от време на време. Кекавмен ускори хода си, въпреки, че ставите на коленете му, пък и кръстът го наболяваха и затова той се подпираше на тръстикова патерица. А. Дончев, СВС I, 27. Кузман вървеше нататък, но .. без да куца, с мъжествена походка, макар че десният крак го наболяваше. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 369.
НАБОЛЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; наболѐя, ‑ѐеш, мин. св. наболя̀х, прич. мин. св. деят. наболя̀л, -а, -о, мн. наболѐли, св., непрех. За въпрос и под. — ставам много актуален и изисквам бързо, неотложно разрешение. Въпросът вече много наболя и не можем повече да отлагаме обсъждането му.
◊ Наболяло ми е <на сърцето> нещо. Разг. Тежко ми е, измъчвам се за нещо. — Глас да имах, заплакал бих дори, да чуеш какво ми е наболяло на сърце. П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 13. Чичо Стайко мълчеше .. Познаваше се, че много нящо му се върти из устата да го изкаже, че много нящо още му се ще да поизлезе от това, което е наболяло на сърцето му. Т. Влайков, Съч. II, 83.