НАБОЛЯЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБОЛЯ̀Л, -а, -о, мн. наболѐли. Прич. мин. св. деят. от наболѐя като прил. 1. Пълен с мъка; измъчен, изтерзан. Той я изглежда с наболяло сърце от глава до пети. П. Ю. Тодоров, Събр. пр II, 307. Трайко сега, пред своя близък другар, изливаше огорчението на своята наболяла душа. Т. Влайков, Съч. III, 232. Плавна и звучна се носеше поемата. Тя падаше върху наболелите и измъчени души на слушателите като утринна роса. Д. Спространов, ОП, 222.

2. За въпрос и под. — който е назрял, актуален и изисква бързо резрешение. Съветът имаше да разглежда много наболели въпроси.