НАБРАЗДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБРАЗДЀН. Прич. мин. страд. от набраздя като прил. За лице, чело — който е с дълбоки бразди или бръчки; набръчкан, сбръчкан, набърчен. Така със сухото, матово-жълто лице,.., набразденото чело и с полукъдравите получорлави коси, той приемаше израз на строг, неумолимо суров човек. Д. Немиров, Д №9, 10-11. На тазгодишния вестникарски събор особено привличаше вниманието на всички един средновисок, възсухичък старец с побеляла коса и брада, едро набраздено лице, дебел, седловат нос и

живи, благи очи. СбЦГМГ, 57. Набраздена повърхност.