НАБРАЗДЯ̀ВАМ

НАБРАЗДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; набраздя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Прокарвам, направям бразди (в 1 знач.). Ралото ще я [земята] набразди, а тя ще разтвори стари ракли, пълни с жълтици. К. Петканов, СВ, 226.

2. Правя нещо да бъде неравно, на бразди, гънки, ивици; набръчквам, набърчвам. Сухото лице на даскала се изкриви, разми се във воеводските сълзи и затрептя силно — сякаш хвърлен камък набразди огледалото на вир. Ст. Сивриев, ПВ, 145. В миг буря набразди водите черни / и ладията малка се понесе / по глъбини и висоти. К. Христов, ПХ, 62.

3. Прен. Покривам с бръчки, гънки (лице, чело); набръчквам, набърчвам, сбръчквам. Работниците по един или на групи, вече излизаха на двора -.. Умората бе изсмукала и набраздила лицата им. Ем. Манов, ДСР, 133. Белезите набраздили лицето му, бяха сякаш зараснали по-чисто и равно, та не свиваха кожата, ощавена от слънце, вятър и солена вода. А. Дончев, СВС I, 14. набраздявам се, набраздя се страд. Скоро пустото поле се огласяше от техните викове, а девствено чистата покривка на снега се набраздяваше от неравни пътеки. И. Петров, НЛ, 172. И широкото поле, сега обляно с меката светлина на есенното слънце, отново се набразди от темните линии на безкрайните колони. Й. Йовков, Разк. II, 123.

НАБРАЗДЯ̀ВАМ СЕ несв.; набраздя̀ се св., непрех. 1. Ставам неравен, покривам се с бразди, вдлъбнатини, линии; набръчквам се, набърчвам се. "Може би в това блато има и риба? — помисли той, като забеляза, че повърхността на водата се набразди." Д. Кисьов, Щ, 188.

2. Прен. За лице, кожа — ставам на бръчки; набръчквам се, сбръчквам се, набърчвам се. Челото на Гоце Чанев се набразди, рунтавите му вежди изписаха две големи гънки. Д. Спространов, С, 69.

Списък на думите по буква