НАБРАШНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБРАШНЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от набрашня като прил. Който е посипан с брашно. Тази вечер кифладжията Сашо дойде в двора, за да изпере в каменното корито на чешмата набрашнената си престилка. А. Гуляшки, Л, 23. След него [Киро] изтърча и Кировица, разчорлена, с набрашнено лице. Г. Караславов, ОХ I, 350. Набрашнена тава.