НАБРИЖДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАБРЍЖДЕН
НАБРЍЖДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от набриждя като прил. Диал. Набразден. Вятърът духаше се така силно.. Листа и сухи съчки падаха по набриждената вода на бента. Елин Пелин, Съч. III, 82.