НАБРОСКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБРО̀СКА ж. Книж. Бегло набелязан, нахвърлян текст или рисунка; набросък. Прелистил бе наново,.. — тетрадката с рисунки, в която се трупаха незавършени образи на деца и детски сцени.. Повече от десет наброски. Б. Болгар, Б, 136. Ето ти една наброска, написана на един дъх под впечатлението на четеното. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 361. Скици, малки наброски пълнят цели албуми. Худ., 1909, кн. 7, 14. Упорито доразвива [Божан Ангелов] и преработва излезлия през 1923-1924 г. свой голям труд "Българска литература". Първото издание смята за план, за първа наброска на голямо съчинение. Ив. Богданов, СП, 43.

— От рус. набросок.