НАБРОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАБРОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наброя̀, ‑оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. 1. Заплащам в брой. — Плати ли ти барем? — попита дядо Колю Клепалото. — Щоо? И да ми не плати ли? Единайсе хилядарки наброи като поп. Г. Караславов, СИ, 108. — Не ме засрами, Куне. Дойде време да се наплащаме. Заслужено ще вземеш парите. И той ми наброи хиляда и двеста лева. Кр. Григоров, ОНУ, 78. Данаил му наброяваше насаме парите в предната стая, които беше взел от докараната стока на гарата. С. Северняк, ИРЕ, 26.
2. Обикн. несв. Обхващам, включвам в себе си някакъв брой, количество от отделни не‑
ща; съдържам, броя. Преди разтурянето на политическите партии в селцето Мечи дол, което наброяваше не повече от двесте къщи, имаше от всички партии по малко. К. Калчев, ЖП, 63. Големите и малките стаи, тържествените зали и кабинетите наброяват 340. Т. Кюранов, АП, 14. Съюзите наброиха под своите знамена повече от 30,000 държавни и в изборните учреждения наемници. Борба, 1920, кн. 3, 68. Детройт е един малък Ню Йорк.. Градът наброява два милиона жители. Г. Белев, КВА, 107.
3. Обикн. св. Изброявам (в 1 знач.); преброявам. От шейсет години живот,.., двайсет години са сън; в останалите четирийсет години, кой е могъл да наброи поне четирийсет дни прекарани тихо. Ив. Вазов, Съч. Х, 47. Тръпки запълзяха по гърба на Калофер. Той се вгледа в кервана и наброи над петдесет конници. М. Марчевски, П, 55. Досега той бе наброил дванадесет пъти [кукане на кукувицата], което значеше, че ще живее още дванадесет години. К. Калчев, ЖП, 447. наброявам се, наброя се страд. В началото на ХIХ в. в Букурещ, Крайова, Брашов и други румънски градове са се наброявали десетки български търговци. М. Арнаудов, БКД, 8. Досега са наброяват повече от 25 хиляди старци, жени и деца изклани от башибозуците. НБ, 1876, бр. 4, 14. наброявам си, наброя си възвр. от наброявам в 1 знач. Наброих си 100 хиляди лева.