НАБРУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБРУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; набру̀ля, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Бруля определено количество или много от нещо. После влязоха в Рашковия двор и скрито от майка му набрулиха жълти зарзали. П. Стъпов, ГОВ, 22. Веднаж, когато едно момче от горната улица набрулва откъм пътя доста ябълки, па прескача след туй плета и влиза да ги обере, тато, забелязал това,.., влиза изведнаж и го заваля. Т. Влайков, Пр I, 17. набрулвам се, набруля се страд. набрулвам си, набруля си възвр.