НАБРЪМЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБРЪМЧА̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; набръмча̀ се, -ѝш се, мин. св. -а̀х се, св., непрех. Разг. Бръмча много, до насита; набръмквам се. Престани да въртиш тая перка. Цял ден не се набръмча!