НАБРЪЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАБРЪ̀ЧВАМ, -аш, несв.(остар. и диал.) ; набъ̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Набръчквам, набърчвам.
НАБРЪ̀ЧВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); набъ̀рча се св., непрех. Набръчквам се, набърчвам се. Но не са само клепачите, които пазят очите; отпред, когато опасността е голяма, клепачите са набръчват и веждите и страните ся свиват къде очите, да ги защищават. ИЗ 1874-1881, 1882, 36. Тя [царевицата] ще издържи на три снега, не е като боба. Калпаво расте! От една ръмка се набръчва, пуща опашка и нищо не става повече от него. Ст. Даскалов, ЕС, 192.