НАБРЪЧКАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБРЪ̀ЧКАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от набръчкам и от набръчкам се като прил. 1. За повърхност на нещо — който е на вълни, на бразди; набърчен. По набръчканата вода под върбата се срещат игриво наведени им [на Мита и Донко] глави и гранки свиват отгоре им венец. П. Тодоров, И I, 15-16. Сливите по долчинката бяха обрани, само тук-там чернееше презрял, набръчкан плод, около който се въртяха оси. К. Константинов, СЧЗ, 147. От самия дънер на дъба, дебел три обхвата, с набръчкана кора, се спущаше стръмен, почти отвесен сипей и мощните корени на дървото, подровени от дъждовните води, висеха току над самата пропаст. М. Марчевски, МП, 98.

2. За чело, лице и под. — който е с бръчки; сбръчкан, набърчен, сбърчен. Дядо Сивко дигна потъмняло и набръчкано като печена киселица лице, разбърка с пръст лулата си и,.., продължи: — На земята са ѝ дотегнали човешките грехове. Ил. Волен, РК, 48. От самурената якичка на късата ѝ връхна дреха се подаваше изтеглена нагоре тънката, набръчкана шия. Д. Талев, ПК, 422. Една старица,.., държеше кръщелничето на ръце.. Набръчканите устни се усмихваха с нежност на малкия палав човек. А. Каралийчев, ПГ, 126.