НАБРЪЧКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБРЪ̀ЧКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от набръчквам и от набръчквам се; набърчване. Земната вътрешност, отдавайки навън топлина — както всяко тяло, което застива, намалява обема си.. Ето защо и кората [земната] се принуждава да се съкрати, да намали площта си. Това се постига, като кората се нагъва. Пример в това отношение можем да вземем от набръчкването на кората на засъхваща ябълка. Геол. IХ кл, 76-77.