НАБРЪ̀ЧНИК

НАБРЪ̀ЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Индив. Бръчник. По линията замина една напета селянка в бяла риза и червен набръчник. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 48. По-нататък в червен набръчник селянка,.., прегазва полека реката. Ив. Вазов, БП, 158.

Списък на думите по буква