НАБУЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБУ̀ЛВАМ, -аш, несв.; набу̀ля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Забулвам. След Коледа задумка един тъпан. Екна селото. Сладкодумницата отиваше под венчило. Беше набулена и накичена от главата до петите. К. Калчев, ПИЖ, 106. набулвам се, набуля се страд. и възвр. Набулила се като лехуса. Погов., П. Р.Славейков, БП I, 278.