НАБУМКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАБУ̀МКВАМ, -аш, несв.; набу̀мкам, ‑аш, св., прех. Разг. Натъпквам (в 1 и 2 знач.); набухвам1, наблъсквам, надумквам1. — Я, Коста, набумкай печката с вършинак! Ст. Даскалов, ЕС, 192. Павел не се колеба дълго. Той набумка пак чантата, изду джобовете (с въглища). М. Кюркчиев, ВВ, 76. Като си вземем отпуската, като набумкам резервоара с бензин, и ще обиколим България. Д. Кисьов, Щ, 392. Набумквам дърва в огъня. набумквам се, набумкам се страд.
НАБУ̀МКВАМ СЕ несв.; набу̀мкам се св., непрех. Разг. Наяждам се обилно, поглъщам нещо в голямо количество, до пресита; натъпквам се, наблъсквам се, надънвам се, надумквам се. Набумкаха се с дини.