НАБУНЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБУ̀НЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Намръщен, намусен, надут. Неговия нрав от ден на ден са изменяше и той ставаше някак по-строг, по-набунзен. Ил. Блъсков, ПБI, 17. Но ето, че те гледат пред себе си една набунзена гражданка, облечена от най-новата мода с разни висулки. Китка V, 1886, кн. 14, 76. На старата очите ѝ от сълзи ще изтекат, булката де ходи сѐ набунзена. Китка V, 1886, кн. 14, 40.