НАБУРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБУ̀РВАМ, -аш, несв.; набу̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Развълнувам, раздразвам; набурям. набурва се, набури се безл. Обиден беше този тон. / На мравката в душата се набури. / А самовлюбеният кон / потегли... и каруцата претури. Хр. Радевски, Б, 24.

НАБУ̀РВАМ СЕ несв.; набу̀ря се св., непрех. Остар. и диал. 1. За време — развалям се, ставам като пред буря, дъжд; набурям се. Времято ся е набурило, та може да вали дъжд. Н. Геров, РБЯ III, 118.

2. Развълнувам се, раздразвам се; набурям се. Босилка се натъжи,.. А в нея нещо се набури, набури и две ручейчета шурнаха от сините ѝ незабравки. М. Кюркчиев, ВВ, 60. Тия думи направиха да ся набури шотландската кръв на веровестника. Й. Груев, СП (превод), 150. За чудене е наистина как ся менява млякото [на майката], кога душа силно ся набури и смъти, напр. от сръдня, от скръб. Й. Груев, КН 7 (превод), 60.