НАБУРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАБУ̀РЯМ, -яш, несв.; набу̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Набурвам. Френсис Хорнер имал обичай да си забележи в дневника книгите, които най-много му спомогнали на развоя.. "Аз намерих у тях описани лица, на които образите ми набуряха сръце". Й. Груев, СП (превод), 301. набуря се, набури се безл.
НАБУ̀РЯМ СЕ несв.; набу̀ря се св., непрех. 1. Набурвам се.
2. Развълнувам се, раздразвам се, набурвам се.