НАБУХВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБУ̀ХВАНЕ¹ ср. Разг. Отгл. същ. от набухвам1 и от набухвам се.

НАБУ̀ХВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от набухвам2; издуване, набъбване.