НАБУХЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБУ̀ХЛЯМ, -яш, несв.; набу̀хля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Неодобр. Нахлупвам, нахлузвам нещо, обикн. шапка. Нарамчил празна торба,.., набухлил черен калугерски калпак,.., следва си пътя. Ил. Блъсков, ЗК, 133. набухлям се, набухля се страд.

НАБУ̀ХЛЯМ СЕ несв.; набу̀хля се св., непрех. Остар. и диал. Неодобр. Навличам се, нахлузвам нещо, обикн. шапка така, че почти да не се вижда лицето ми. Още момче, гледаш го,.., смаймунило се с по-новата мода парцалетини, набухлило се, наконтило се. Китка V, 1886, кн. 14, 4.