НАБУ̀ЧВАМ

НАБУ̀ЧВАМ, -аш, несв.; набу̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Бу̀ча, забивам2 нещо остро или твърдо обикн. в нещо по-меко; забучвам, забождам, набождам. Вземеше една по една вейките, потапяше ги във водата и,.., бучеше ги в пясъка.. Като набучи вейките, усмихна се доволен и седна между тях на пясъка. К. Петканов, ОБ, 130. Еленка пак вдяваше конци в иглите и ги набучваше в игленика. Г. Белев, ПЕМ, 56. Зад кацата, в тъмното, дето не проникваше никаква светлина, баба беше набучила в пръстта десетина стръка праз лук. К. Калчев, ПИЖ, 93. // Вкарвам в нещо остри или твърди неща, които обикн. стърчат; набождам. Рошави дечурлига сипваха вода върпу купчинки пепел и после ги набучваха с кокоши пера. Г. Караславов, Избр. съч. I, 212. Набучвам скилидки чесън в агнешко.

2. Набождам, нанизвам нещо или някого на островърх предмет; забучвам, забивам2, набивам1. Начело, редом с юзбашията, яздеше млад сейменин, набучил главата на Чакър войвода връз ятагана си. А. Христофоров, А, 353. — Та той се заканва да ми набучва главата на плетището си? Ив. Вазов, Съч. VII, 74. Събрах сухи клонки. Накладох огън, набучих крехтината на един шиш и го завъртях над въглените. А. Каралийчев, В, 8. — Аз пък съм ходил във Видин — отвърна троснато и гордо Папура, глътна ракията, набучи едно доматче, лапна го внимателно и напълни пак чашката си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 76. Пенчо, Пенчо, бре!.. Не виждаш ли, че ще те стъпче.. Да видим, где се намираш? Я само рогата му виж... На вола, на вола бре! Ами ако те набучи? Ст. Чилингиров, ПЖ, 22. набучвам се, набуча се страд. и взаим. И като пристигнах, давам нареждане да се издялат шишове и всеки вол да се набучи на шиш и да почне печенето. Й. Радичков, СР, 135.

НАБУ̀ЧВАМ СЕ несв.; набу̀ча се св., непрех. Наранявам се на нещо остро; набождам се. Не, оттук да се избяга, не бе възможно. Горе, по ръба на стената, доколкото можеше да се види, стърчаха големи остри гвоздеи. Дори нещастникът да успее някак си да се изкатери дотам, той целият ще се набучи на тия ръждясали шила. Ст. Дичев, Р, 62. набучвам си, набуча си възвр. от набучвам във 2 знач.

Списък на думите по буква