НАБУШУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБУШУ̀ВАМ СЕ, -аш се, св., непрех. Бушувам много, до насита. И щедро дядо поп на ум / проклетника отпсува, / и с клетвен, и с молитвен шум / добре се набушува. Т. Харманджиев, П, 68. За около три часа вятърът се набушува и утихна.