НАБЪБВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЪ̀БВАМ, -аш, несв.; набъ̀бна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Увеличавам обема си при поемане на влага. Влажността на почвата зависи не само от валежите, но и

от способността им да задържат влагата. В това отношение първо място заемат глините. Те попиват влагата, набъбват и пречат за проникване на въздуха. Св. Райчева, К, 40. Почти сварени [макароните],.., те се поливат със студена вода, оставят се да постоят в нея 15-20 мин., докато набъбнат, и тогава се прецеждат. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 107. Тая дъвка,.., колкото повече я дъвчеш, толкова повече набъбва и става на балон. Й. Радичков, В, 104. // За семена, пъпки и под. — увеличавам обема си в процеса на растежа под напора на жизнени сокове. При дъжд водните капки се просмукваха надолу през разрохканата почва. Тогава зърното набъбваше и набъбваше, докато един ден спука кожестата си дрешка, вкорени се. П. Бобев, ГЕ, 101. Неговият [на клека] жилав корен се беше врязал в малката каменна пукнатина, сетне набъбнал и с една гигантска за малкото му ръстче сила бе процепил коравия камък на две. Н. Хайтов, ШГ, 8. Тук.. пъпките на младия букаш най-рано набъбваха, дори понякога изпреварваха цветята. Г. Белев, ПЕМ, 38. ● Обр. Набъбваше и се готвеше да се пукне ясното мартенско утро. П. Вежинов, ЗЧР, 200.

2. Подувам се вследствие на оток, прилив на кръв, мляко. С посинели устни и набъбнали пръсти излизаме из водата и бежешком събираме нахвърлените по брега мрени. П. Росен, ВПШ, 92. Тя [вълчицата] лежеше все така свита на кълбо, поръмжаваше нежно, лижеше малките си слепи рожби, оправяше ги и ги нагаждаше към набъбналото си от мляко виме. Г. Райчев, В, 5. Вие почвахте да чувствувате жилите си как набъбват от разгоряла буйна кръв. Т. Генов, Избр. пр, 140.

3. Прен. За населено място, организация и под. — увеличавам се, нараствам по брой на състава или по размери. Бродуей е най-голямата артерия на Ню Йорк, в центъра тя набъбва до пръсване от автомобили, хора, светлини. Г. Белев, КВА, 141. След световната война обаче градът изведнъж набъбна, грамадни тютюневи складове изникнаха като гъби. Г. Караславов, Избр. съч. I, 399. Раждат се фабрики, заводи — хора трябват. Идват хората, а с тях и нуждите. Набъбват кварталите. О, 1978, кн. 6, 14.

4. Прен. За чувство — постепенно нараствам по сила. Усети, че нещо набъбва в гърдите му, но не разбра, че плаче и че тия сълзи го възвръщаха към живота. Ем. Станев, ИК III и IV, 346.