НАБЪБНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЪ̀БНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); набъ̀бна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Набъбвам. Отгоре за няколко часа, човек вижда езика да станва толкова голям, щото след като изпълне сичката уста, да са подава и навън, когато дъното му набъбнува към гърлото и често може да удуши болния. Ив. Богоров, СЛ, 44.