НАБЪ̀КВАМ

НАБЪ̀КВАМ, -аш, несв.; набъ̀кам, ‑аш, св., прех. Диал. Натъпквам, напъхвам, наблъсквам; нагъчквам. Улицата ехтеше от названията на вестниците,.. Няколко хлапака начоголиха литератора и той, за да се отърве от тяхната лепкава любезност, набъка си джобовете с листове. Ив. Вазов, Съч. Х, 13. Разтопи във вода сачикабруса, земи една ивица от леняно платно и я намокри добре, сетне я набъкай вътре в носа. Ив. Богоров, СЛ, 74. набъквам се, набъкам се страд. набъквам си, набъкам си възвр.

НАБЪ̀КВАМ СЕ несв.; набъ̀кам се св., непрех. Диал. Натъпквам се, напъхвам се, наблъсквам се; нагъчквам се. А по кобилките се събрали всичките мухи от околността. Набъкали се под хълбоците им. Елин Пелин, Съч. IV, 105. А при пролет [пъдпъдъците] преминават за една нощ Черно море.. Често се набъквали във витлата на самолети и причинявали катастрофи. И. Петров, ОЗап., 46. И тъй впуснаха ся и набъкаха ся в двора, дето ся подкачи борбата изблизо. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 54. Питам се, защо сме се набъкали в тази пуста София? Не ти ли се струва, че сме придобили еснафска, да не кажа, стадна психика. И. Петров, ОЗап., 68.

Списък на думите по буква