НАБЪ̀РБОРВАМ

НАБЪ̀РБОРВАМ, -аш, несв.; набърбо̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Казвам, изказвам с бъбрене нещо или много неща; набъбрям, наприказвам, наговарям2, наговорвам2, надумвам2, надърдорвам. Вероятно леля Малвина не е искала нито загуба да ми причини, нито пък да ме обиди, като ми набърбори препоръки за една жена. Р, 1927, бр. 243, 1. набърборвам се, набърборя се страд. набърборвам си, набърборя си взаим.

НАБЪРБО̀РВАМ СЕ несв.; набърбо̀ря се св., непрех. Разг. Бърборя много, до насита; набъбрям се, наприказвам се, наговарям се2, наговорвам се2, надумвам се2, надърдорвам се.

Списък на думите по буква