НАБЪРДЕЛКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЪ̀РДЕЛКИ мн. Диал. Част от тъкачен стан, където се поставя и движи бърдото; набърдила, ватала. — "Не можа да стана, / весден съм тъкала, / краката ме болат / от набърделките." Нар. пес., СбВСтТ, 662.