НАБЪРЖЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЪ̀РЖЕ нареч. Разг. Набързо. Кръсти се той не набърже и с небрежност,.., а полека, с внимателна правилност и с едно страхопочитание. Т. Влайков, Пр I, 83. Памук, яйца,.. — всичко отиваше на пазара. Ходеше най-вече Илия: с развлечен пояс, небръснат, обут набърже, с небрежно омотани върви. Г. Караславов, Избр. съч. I, 325. Да знае, че Найден не бърза да излезе, ще седне и набърже ще разточи баница. К. Петканов, ОБ, 252.