НАБЪРЗО —Речник на българския език — алтернативна версия
НАБЪ̀РЗО нареч. 1. С бързане; набърже. — Не била лесна тая работа, бачо Лазаре. И не може тъй, набързо. — Не ти казвам да бързаш. Д. Талев, ПК, 526-517. Пообърнат, той [Захари] видя през рамото си, че Севастица чете и не го гледа и набързо обърна още една чашка. Й. Йовков, АМГ, 73. Най-много говореше американецът:.. Ние живеем бързо. Или, както казва нашият Харолд Ръг:"Ние се раждаме набързо, получаваме образованието си тичешком, женим се мимоходом, печелим богатството си на един дъх и го губим по същия начин." Г. Белев, КВА, 234-236. Пиша ви набързо, защото бързам за пощата. Ив. Вазов, ПЕМ, 39.
2. За кратко време, в кратък срок, по-бързо, отколкото е обичайно, нормално; набърже. Преди няколко месеца подофицер беше открил конспирацията в полка и стана набързо фелдфебел. Д. Кисьов, Щ, 162-163. Целта на тази втора легия е да се подготвят набързо млади българи за военни ръководители на въстанието в България. Ив. Унджиев, ВЛ, 86. Един софийски книжар неочаквано му предложи да издаде набързо,.., тези невероятни разкази за един съвременен българин. П. П. Славейков, Събр. съч. IV (1), 148. — Как какво честито. Че нали оженихме тая сутрин Велика и Василена. — И като мислеше, че се чудят, че сватбата е станала тъй набързо, той добави: — Книжата им бяха готови, повикаха попа — и туй то. Й. Йовков, АМГ, 112. // За много кратко време, по-бързо, откол‑
кото е необходимо и поради това обикн. недобре; набърже, прибързано. Личеше, че току-що е станал от ниската кушетка и набързо се е облякал и обул, защото на кушетката имаше събрано накуп одеяло, а връзките на жълтите му офицерски обуща не бяха дозавързани и се влачеха. Ем. Станев, ИК I и II, 141. Хората бяха въоръжени, ала личеше, че са възседнали набързо конете си — някои яздеха без седла, едни бяха без шапки и в косите им стърчеше слама, ръцете на други бяха кални. А. Дончев, ВР, 30. — Аз не съм от ония майстори, дето пипат набързо, как да е. Бързата работа — срам за майстора. Ран Босилек, ВП, 96. Такова едно противопоставяне е съвсем произволно и показва само, че г. Страшимиров е писал книгата си набързо и не е можал да обърне по-сериозно внимание на работата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 216.
— Друга (диал.) форма: набъ̀рго.