НАБЪ̀РЧВАМ

НАБЪ̀РЧВАМ, -аш, несв.; набъ̀рча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Направям обикн. временно на бръчки (чело, лице, вежди и под.); сбърчвам, набръчквам, сгърчвам, сбръчквам. Вие може би не знаете, че в доброволческите отреди, които сега се събират из цялата страна, са се записали и жени. — Знаем ние какви жени се записват — набърчи нос Фотина. — Не ни ги давай за пример. В. Геновска, СГ, 346. — Клетва дадох и клетва взех,.. — започна пак Момчил натъртено и си набърчи веждите. Ст. Загорчинов, ДП, 332. Скръбта на добрият тойзи мъж беше безгранична; глубоко же съчувствие на тая печал набръчи челото му и побели без время космите на главата му. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 2-3. Кога Камен туй обади / на своята майка, / тя набърчи чело старо / и горко завайка: / -"Какво казваш ти, да бягаш?" Ив. Вазов, Съч. IV, 13.

2. За вятър и под. — направям вълни, бразди по водна повърхност; набръчквам, набраздявам.

НАБЪ̀РЧВАМ СЕ несв.; набъ̀рча се св., непрех. 1. За чело, лице, кожа и под. — свивам се и ставам обикн. временно на бръчки; сгърчвам се, сбърчвам се, набръчквам се,

сбръчквам се. Детето се подигна,.., бледото му лице се набърчи от болка. Й. Йовков, Ж 1945, 167. Седна свако в средата на стаята, подложи си възглавка и взе да точи брадвата. От усилие устните му се разтегнаха като гумени и носът му се набърчи. Г. Краев, СбСт, 1957, 133. — Кузмане, не биваше да се месиш в болярските работи. Не биваше! — повтори богомилът и челото му се набърчи загрижено. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 200.

2. За повърхност на нещо — ставам на вълни, на бразди; набръчквам се, набраздявам се.

Списък на думите по буква