НАВАЙКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВА̀ЙКВАМ СЕ, -аш се, несв.; нава̀йкам се, -аш се, св., непрех. Разг. Вайкам се много, до насита. Най-драго му беше, когато се случваше да ми прикаже някоя чертица от живота си с нея и тогава неговото, инак толкоз отчаяно лице, разведряваше се и светнуваше чудесно или пък му удряха сълзи на очи и той се наплакваше и навайкваше до насита. Св. Миларов, СЦТ, 79.