НАВАЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВА̀ЛА¹ ж. Диал. Навалица; навал. Стражарът, който досега спокойно се разхождаше между навалата, разчепка с ръце неколцина, неволно препречили пътя му, и се спусна към скараните. Ст. Чилингиров, РК, 287-288. Врявата при евреите беше още по-непоносима.. Но, въпреки туй, навалата около евреите беше най-голяма. Ст. Чилингиров, ПЖ, 10-11.

НА̀ВАЛА² ж. Диал. Преструване. От навала го направи. Н. Геров, РБЯ III, 121.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.