НАВАЛИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВА̀ЛИЦА ж. 1. Много хора, безредно струпани на едно място; тълпа. — Елате, елате само да видите, какво чудо е вътре при извора. — И той се запровира напред през гъстата навалица от мъже, жени и деца.. Г. Караславов, СИ, 74. Вардарски мина през върволицата купувачи, които влизаха и излизаха от големия магазин на братя Бабулеви, и продължи нататък през гъстата навалица чак до широкия мегдан на "атпазар". Д. Талев, ПК, 307. Подир това — откъде се взе толкова свят! — единият бряг на реката почерня от хора, от навалица. Ст. Загорчинов, ДП, 207. Навалицата от хора била толкова много, щото нямало вече де да са стои. НБ, 1876, бр. 20, 80.

2. Диал. Много натрупана работа, която трябва да се свърши. Седенкуваме, че имаме страшна навалица. Н. Геров, РБЯ III, 121.