НАВА̀ЛЧЕ

НАВА̀ЛЧЕ ср. Диал. Навалниче, наваличе. Навалче ли, дъще, имаш, / та с него ги [деветте любовника] привличаш, / ил разковниче проклето / ти си туряш до сърцето? Ц. Церковски, Съч. I, 189. ● Обр. Проговаря мома Дона: / — Мари дружке, бяла Гано, / .. / Ти кажи ѝ: Мари мале, / разковниче ѝ език сладък, / навалче са ми очите — / те привличат тъй момците. Ц. Церковски, Съч. I, 190.

Списък на думите по буква