НАВАЛЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВАЛЯ̀ВАНЕ
НАВАЛЯ̀ВАНЕ1ср. Отгл. същ. от навалявам1. Иван слушаше звънтящото ехо на кучешкия лай и виковете на децата и му стана тъжно. Такъв звънтящ ек имаше само сутрин след наваляването на първия сняг. Г. Караславов, Тат., 224.