НАВАЛЯ̀ВАНЕ

НАВАЛЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от навалявам1. Иван слушаше звънтящото ехо на кучешкия лай и виковете на децата и му стана тъжно. Такъв звънтящ ек имаше само сутрин след наваляването на първия сняг. Г. Караславов, Тат., 224.

НАВАЛЯ̀ВАНЕ

НАВАЛЯ̀ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от навалявам2 и от навалявам се; наваляне1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

Списък на думите по буква