НАВАЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВА̀ЛЯМ1, -яш, несв.; наваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. Само мн. и 3 л. ед. 1. Непрех. Разг. Прииждам, трупам се в голямо количество някъде; навалям се. Вторият изтърва пушката си и побягна.. Но десетки други вече наваляха от всички страни и той се извърна да ги посрещне. Ст. Дичев, ЗС II, 49. Целият народ на Плиска — мъже, жени, старци, деца — наваляше от двете страни на шествието, за да гледа чудото. Й. Вълчев, СКН, 520. Миг — и скупом навалиха / към него всички там и път му заградиха / отвсякъде. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 75-76. // Прех. Струпвам се, натрупвам се около някого или някъде. Войниците го въведоха в своето помещение. Дадоха му стол и го навалиха така, както многобройна, здрава и весела челяд заобикаля любим и уважаван свой баща. Г. Караславов, Избр. съч. V, 218. Едвам ся освободила жената от рожба, ето ти, че ѝ надойдат на понуда и я навалят роднини, приятелки и познайници да я канят с покана и да разпитват как е добила. Й. Груев, КН 7 (превод), 46-47.
2. Прех. и непрех. (с предл. на, върху). Обикн. мн. и 3 л. ед. За мисли, чувства, грижи и под. — обхващаме обикн. в голямо количество някого; навалям се, струпвам се, налягам1. И изведнаж го навалиха мисли, въпроси, предположения. Явно бе, че ставаше нещо лошо, страшно. Г. Караславов, ОХ IV, 93. Плакаха на смъртта ѝ колкото за пред хората, правиха ѝ помен на деветия ден и забравиха за нея. Отдавна беше омръзнала на всички. А наваляха и нови грижи. Кл. Цачев, ГЗ, 62. "Да би мирно седело, не би чудо видело".. Аз преговарях тия думи, за да ги запомня и да отблъсна някак другите безобразни мисли, които наваляха на мене. П. Р. Славейков, БП I, V. Ето за него ни грижи навалят, / син е, но рядко насам обикаля. Н. Фурнаджиев, ППВ, 8. // Прех. За сън, дрямка — обхващам, налягам някого. Щом ке ме претресет и ке ми се приядет.., и на часот ке ми отежнит снагата, и тежок сон ке ме навали. СбНУ ХIV, 105. Како пил тютюн, како пил и до най-после го навалило дремка. Нар. прик., СбНУ ХI, 129. Та йе брала [лен], що е брала, / та набрала до три гърсте, / до три гърсте половина, / навали я люта дремка, / та легнала в лева лехо, / и легнала и заспала. Нар. пес., СбНУ II, 38.
3. Непрех. Обикн. с предл. на, върху. Нападам, налитам. Османлиите навалиха с диви атаки. Стегната като в клещи, София се брани юнашки. П. Мирчев, К, 12. Избегналите от морското сражение диваци събраха ся по горите с безчислени други диваци и ненадейно навалиха с нова сила връх испанците. П. Кисимов, ОА II (превод), 27. Военната храброст много пъти бе отвела българските пълчища под стените на Византия. Това исто се случи и по времето на Симеона, който в 923 г. през септемврия беше навалил със силно войнство на Цариград и го държеше в обсада. Д. Войников, РС, 89. Битката са почнала. Турците навалиле на много пъти върху манастиря. НБ, 1876, бр. 34, 133.
4. Прех. Диал. Натрупвам на куп (Н. Геров, РБЯ III). // Със същ. огън. Наклаждам (огън). Найдох една кола дръва; навалихме един голем огин и се разгреяхме. СбНУ ХI, 141. Хай да идем в гора Богданова, / там си има църква Тодорова. / Ще изсечем съпове столове, / ще навалим големи огньове. Нар. пес., СбИБ, 5-6. Доспатчене, чепенчене, / посъбраха и набраха, / низ селото кошаре‑
то, / .. / Натуриха, навалиха, / навалиха голем йогин, / нафрълиха кошерето. Нар. пес., СбНУ ХV, 40. "Стани Радо, стани, огин да навалиш, кандило запалиш." Нар. пес., СбБрМ, 357. навалям се, наваля се страд. от навалям1 във 2 и 4 знач.
НАВА̀ЛЯМ СЕ несв.; наваля̀ се св., непрех. Разг. 1. Само мн. и 3 л. ед. Трупаме се, струпваме се около някого или някъде; навалям1. Дворът беше почернял от народ: той се наваляше да види царя и царицата и да се нагледа на скъпоценностите и диамантите. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 12. Децата много го обичали и щом се покажел, те се наваляли около него. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 96. Преди Коледа третята година, откак учителюваше Добре у Диваково, селяне ся навалили на Ивановата кръчма, за да си купят вино на вяра. КН, 1873, кн. 4, 18.
2. Прен. Само мн. и 3 л. ед. За преживявания, грижи — струпваме се много, в голямо количество върху някого; налягам, навалям1. После обаче от някои тежки събития, които му ся навалиха на главата.., той [патриархът] ся укроти. Ч, 1871, бр. 12, 365.
3. Диал. Само мн. и 3 л. ед. С предл. на, върху и (остар.) въз. Мнозина нападаме, налитаме върху някого. Навалиха ся въз него, та щяха да го разкъсат. Н. Геров, РБЯ III, 122.
НАВА̀ЛЯМ2, -яш, несв.; наваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. Остар. и диал. 1. Прех. Навеждам, накланям някого или нещо надолу. Също така беше измачкан креватът, когато я навали да хване с две ръце главата ѝ. Ст. Чилингиров, РК, 172. Той го свали на миг от седлото и го хвърли долу на землята,.., при всичко че господарът стана пак на краката си и ся защити с храброст, когато го навали най-после и го държеше я̀ката под себе си. М. Балабанов, ДБ (превод), 127-128. На ябълки сокол стои, / кат стоеше и думаше: / — "Навали я, откърши я,.. ле." Нар. пес., СбВСтТ, 874. Георги деспотник укачил конче, / укачил конче, навалил глава, / навалил глава на кон до грива, / поронил сълзи до черна земя, / навали капа до черни вежди. Нар. пес., СбВСтТ, 786.
2. Непрех. Слизам, спускам се; навалям се. Дума за дума, ние преминахме баира и навалихме над селото. Хр. Максимов, СБЗР, 11. Превалиха рътлината и навалиха надолу през една росна ливада. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 32. Като додохме до могилата и зехме да наваляме надолу, че като рекоха сега онез ми ти коне ще бягаме, не можем да ги озаптим. Й. Йовков, ЖС, 79. Колата, като стигна там, дето хваща да наваля пътят към Текето, малко по-долу от "Гостинницата на Велика Британия", спряха ся. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 23. Конете, изплашени от изшумолението на снопа, подплашват са и припнале да бягат, колкото си можат, дорде навалят, и хайде надолу към селото. Ил. Блъсков, ПБ II, 21. // За слънце, луна — спускам се на запад, залязвам; навалям се. Доловете и падинките се засениха. Слънцето, изморено от дългия си път, взе да наваля към Райкин чукар. Кр. Григоров, ПЧ, 133-134.
3. Прех. Свалям, намалявам цената на нещо. Същата тая компания постави свои агенти по главните пътища и покрай Марица.. И тие спекулативни мерки не доведоха компанията до желаемата цел, при сичко, че тя навали най-после цените на транспорта твърде ниско. З. Стоянов, ЗБВ I, 366.
4. Непрех. Със следв. изр. със съюз да. Стремя се към нещо, полагам усилия да извърша, да осъществя нещо; напирам2. Помежду тези съискатели беше и боляринът Георги Тертер, който тайно и по-силно от другите наваляше да залови властта и началството. Т. Шишков, ИБН, 225-226. Гани мамо дума: / " — Не съм снопи брала, / не съм кладни клала, / най съм наваляла / нива да дожевам." Нар. пес., СбВСт, 334. Наваля Стоян, наваля, / рано във село да влезе, / дано завари седенки. Нар. пес., СбВСт, 2. // С предл. на. Залавям се енергично с нещо. Тии ако ся не трудят и ако не навалят на работа, не могат ся прочу. Й. Груев, СП (превод), 16. С такава ревност навалиха на тая работа, щото в малко време изкараха ся няколко дървени къщи покрити с финикови клони. П. Кисимов, ОА I (превод), 147. навалям се, наваля се страд. от навалям2 в 1 и 3 знач. Ако купувачът каже: зех тази стока за 1,000 гроша, а продавачът отговори: дадох ти я за 800, продажбата е уговорена и става нужда да се навалят двестете гроша. ДЗОИ III (превод), 48. наваля се, навали се безл. Пряка конкуренция между еснафите преди Освобождението нямаше. Условията за това бяха следните: 1. Заплатеността на труда бе намалена и без конкуренция дотам, че нямаше повече къде. Нямаше от какво да се наваля. Всяко наваляне бе не продажба, а подаряване. Ив. Хаджийски, БДНН I, 36.
НАВА̀ЛЯМ СЕ несв.; наваля̀ се св., непрех. 1. Навеждам се, привеждам се, накланям се. Най-горната част на тополата заскърца, изпраска мощно и се навали, но не се прекърши. Т. Харманджиев, КЕД, 64-65. Краката ми се закачиха във влажните стремена и аз с ужас разбрах, че изплашеното животно, в напъванията си да се повдигне, се подхлъзваше и се наваляше неудържимо към дълбоката пропаст заедно с мене. Ив. Вазов, Съч. VII, 88. След обикновения обмен на любезности, пътниците, като се навалят ту един към други, ту с гърди на масата,.., почват закуската. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 33. Одел, одел той, дошол до три доби [дъба];.. / .. / Измекярот рекол на добот: "Навали се". Се нава‑
лил, и той се качил на него. Нар. прик., СбНУКШ ч. II, 9.
2. Слизам, спускам се; навалям2. Като прехвърлихме вече върха на планината и са навалихме към Сливен, седнахме да ядем хляб на една дълга поляна. З. Стоянов, ЗБВ III, 214. Те идеха из нивата без път, дойдоха до рова на шосето, навалиха се с ниските коне, минаха го, излязоха на самото шосе. Ив. Вазов, Съч. VII, 139. В това време, кога сичко ся каняше на работа, откъм североизток, .. идеше един пътник и ся наваляше към Янтра. Ц. Гинчев, ДТ, 8. // За слънце, луна — спускам се на запад, залязвам; навалям2. Слънцето се беше навалило над Церова могила и се надвесяше над Ореховската висока чука. Ц. Гинчев, ГК, 245. Месечинката се беше навалила към запад и още малко искаше доде зайде. Т. Влайков, Съч. III, 243. Но полека-лека [слънцето] обръща горящата си колесница към запад и като ся наваля надолу от небесний свод, пристига до крайт на деня. Пч, 1871, кн. 5, 68.
НАВА̀ЛЯМ3, -аш, несв. и св., прех. Диал. 1. С валяне направям много неща, колкото е необходимо; овалвам, навалквам. Наваляха топки. Н. Геров, РБЯ III, 122.
2. Изцапвам, замърсявам нещо; овалвам, навалквам. Наваля ми дрехата. Н. Геров, РБЯ III, 122. навалям се страд. и възвр.
НАВА̀ЛЯМ СЕ св., непрех. Изцапвам се; овалвам се, навалквам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.