НАВАЛЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВА̀ЛЯНЕ2, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от навалям2 и от навалям се. По шосето каруцата се понася с голям трясък и тъй бързо, като че конете не усещат никаква тежест след себе си.. Навалянето надолу ставаше все по-бързо. Й. Йовков, ЧКГ, 296. Щом се изкачи баирът и започне наваляне в равното, от дясната страна на пътя има 2-3 развалени каменни огради. СбНУ ХVIII, 687. Заплатеността на труда бе намалена и без конкуренция дотам, че нямаше повече къде. Всяко наваляне бе не продажба, а подаряване. Ив. Хаджийски, БДНН I, 36.