НАВАМО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВА̀МО нареч. Диал. Насам; навам, навака. Противоп. натам, нанатам. Това по Тиквешкото, по Видинско, по Струмишко и по други още каази натамо, както и навамо из Леринско, по сичките църкви, що сет по селата, се пеит по гръчко. Г, 1863, бр. 5, 37. — Пашо ле, пашо честити, / .. / Ете ти Стайко на нодзе! / Тия са мои дружина. / Гледай ги, пашо, от чардак, / какви са млади момчета! / Подай си глава навамо, / постилкя да не кървавим. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 432-433. Шевни се мори, бабо, / метни се, бабо, / по-навамо, бабо, / по-нанатамо! Нар. пес., СбНУ Х LIII, 555.

◊ Натамо-навамо. Диал. Насам-натам; натам-навам. Со стотини иляди войска бликнало по полето ко скакалци,.., и току тръчаат коняници натамо-навамо. СбНУ ХIХ, 3. Шо ми беше детенце Огнянчо, / ка разигра коня натамо-навамо, / горна половина нему е паднало. Нар. пес., СбНУ Х LIХ, 5.