НАВДИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВДЍГАМ, -аш, несв.; навдѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. навдѝгнат, св., прех. Диал. Надигам. Старата топола на площада, която стърчи над кулата с часовника, я секат. С корените си напуква тротоара, навдига плочите, пък и поща ще се строи, пречи на строителството. Г. Краев, АЗ, 46. Изцяло покрити с високо израсла трева,.., огромните прерии приличали на океан, който все още навдига неспокойни вълни, макар бушуването на бурята да е вече спряло. Л. Мелнишки, ПП, 106. Подайте, моля, виното насам! / И бъклицата шарена навдига [героят]. Ем. Попдимитров, СР, 30. Сьоднал Малечко да пие. / Кайно си чеша навдига, / сичконо вино изпило. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 64. навдигам се, навдигна се страд.

НАВДЍГАМ СЕ несв.; навдѝгна се св., непрех. Диал. Надигам се. Не беше равен и тежък облак, а гъсти и черни кълба, които се навдигаха и се въртяха като пожарен дим. Й. Йовков, СЛ, 115. Добри виждаше как всяка Божа заран Софроний се навдига бавно, на пресекулки, докато придойде ленивата, хладна, старческа кръв във всеки негов член. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 354. Някаква лоша мътилка се бе навдигнала на дъното на душата му и тровеше мислите му. П. Вежинов, ДБ, 157.

◊ Навдигам / навдигна камъка на някого. Диал. С хвалбите си ставам причина да се повиши самочувствието на някого, да се самозабрави.