НАВЕДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЀДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от наведа като прил. 1. Който е под наклон, който има наклон; наклонен. Зад стола, на който е седял Гьоте, има нещо като печатарска каса — шкаф с наведен покрив и с цяла редица чекмеджета до пода. Г. Караславов, Избр. съч. III, 347. Наоколо по всичката дължина на стаите се простираше издадена далеко навън и наведена стряха. К. Величков, ПССъч. I, 32. Никой не се е качвал на Амбарица. По нейната лъзгава и страшно наведена стръмнина шемет хваща, кракът се подхлъзва над пропастта. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 9. Полегати наведени покриви на пладне светят най-добре, а прави зидове светят най-добре преди пладне и след пладне. Й. Груев, Ф (превод), 124.
2. Който е в посока надолу, непривична, необичайна за естественото му положение. Помъчи се [баба Росафа] да изправи наведената си снага, но само изохка. К. Петканов, СВ, 48. Далечко след тях вървеше Елка самичка, с наведена глава. Елин Пелин, Съч. III, 37. След малко циганите отвориха вратите на гражда и пуснаха добитъка. Селяните си прибраха воловете и си заминаха, всеки към нивата или ливадата, с наведени вратове. Ц. Гинчев, ГК, 301-302. Наведен стол. Наведен стълб. // За очи, поглед — който гледа надолу (обикн. поради притеснение, срам, размисъл и др.); спуснат. Облечена в черно, с влажни и наведени очи, тя мина мълчаливо между тях и право отиде до леглото на Лалка, и коленичи. Ив. Вазов, Съч. II, 91. Тя остави съдовете си там на земята и, с наведени очи и още повече причервена, върна се бързо, та си я зе. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 18.
3. За човек — който е извил, наклонил тялото си надолу или настрани, необичайно за естественото му положение. Чичо Горан,.., гази наведен из реката и търси пиявици. Елин Пелин, Съч. II, 72. Една вечер, в кафенето на Тодораки, няколко души се забавляваха с Възела. Представяха го, как излиза сутрин от къщурката си. Наведен и свит като сватбарски кравай, той се измъква из вратата. К. Петканов, СВ, 193. // С предл. над и същ. за инструмент, средство за някаква дейност — който е зает усърдно или задълбочено с нещо. Наоколо по масите,.., наведени над инструментите, работят съсредоточено млади хора. Елин Пелин, Съч. II, 186. Наведен над тетрадката, поизплезил малко език, той пишеше ред след ред. Сп. Кралевски, ВО, 106. Наведен над тефтерите си, Къню преглеждаше стари вересии. Й. Йовков, Ж 1945, 87.
◊ Наведена равнина. Спец. Равнина, плоскост, която сключва остър ъгъл с хоризонталната равнина. // Техническо съоръжение с подобна плоскост, което се използва като съоръжение за товарене и др. За товарене на камиони, коли, вагони си служим с наведена равнина. Физ. IХ, кл, 1958, 107.