НАВЕЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАВЀЙВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.);
навѐя, -ѐеш, мин. св. навѐях и навя̀х, прич. мин. св. деят. навѐял и навя̀л, -а, -о, мн. навѐли, прич. мин. страд. навѐян и навя̀н, -а, -о, мн. навѐни и навя̀т, -а, -о, мн. навѐти, св., прех. Навявам. Гъстият мрак го плашеше, неподвижните стволове, що мътно прозираше около си,.., му навейваха студения трепет от привиденията. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 24. навейвам се, навея се страд.