НАВЕКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЀКИ и (съкр.) поет. навѐк нареч. Завинаги, за вечни времена. Всичко е минало вече, те няма да се върнат — тях прие земята и гнездото под бащина стряха ще бъде глухо и печално навеки. Г. Райчев, Избр. съч. II, 41. В това страстно и мълчаливо прегръщание, сърцата ни повтаряха клетвата, с която бяхме се свързали навеки. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 740-741. Забранен е / на любовта плодът — и в зли страни / мечтите ти навек ще бъдат пленни. Д. Дебелянов, С 1946, 81. В дълбоки долини навек съм забравен / и сам, / на колене припаднал, в молитва над / тъмни скали. Ем. Попдимитров, К, 72. Покойници, вий в други полк минахте, / де няма отпуск, ни зов за борба, / вий братски се пригърнахте, легнахте / и "лека нощ!" навеки си казахте — / до втората тръба. Ив. Вазов, Съч. II,

— Друга (рядка, поет.) форма: навѐка.