НАВЕРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЕРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; наверя̀, -ѝш, св., прех. Остар. и диал. Вземам на доверие, на вересия. Добре пресметна и това, че кръчмарят Иван през годината сам изпива с приятели и побратими до сто ведра вино и изсушава повече от 15 оки тютюн. А от това може би и да е наверил доста, та сега требува да плаща. КН, 1873, кн. 4, 17. Кога да ся залови за простий занаят книжарство, той дошъл в неволя да навери 20 жлътици. Й. Груев, СП (превод), 270. наверявам се, наверя се страд.