НАВЕСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЀСВАМ, -аш, несв.; навѐся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Окачвам да висят много, определено количество, или всички неща; навесям, накачвам2, накачам2. Жътварите, които идеха отдолу по шосето, са оказаха съседи на Зъмковци по нива;.. Те се спряха под Зъмковци, навесиха багажите си на една круша сред нивата. Ил. Волен, МДС, 38.

2. Диал. Надвесвам (в 1 знач.). навесвам се, навеся се страд.

НАВЀСВАМ СЕ несв.; навѐся се св., непрех. 1. Само мн. или 3 л. ед. Увисваме много или всички на нещо; нависвам1.

2. Диал. Надвесвам се. [Учениците] репетираха стихотворенията, сценките и песните за утрото — всред обща възбуда и весел шум и под любопитните погледи на махленските деца, навесили се по отворените прозорци. Ил. Волен, МДС, 59. Дядо Стоян си подигна малко главата да види кой е и пак се навеси да си кичи маточината. Ц. Гинчев, ГК, 19.

3. Диал. Налагам се, настоявам нещо да се извърши (Н. Геров, РБЯ III). Не можах да се навеся. Н. Геров, РБЯ III, 131.