НАВЀТ

НАВЀТ м. Остар. Книж. 1. Лъжливо обвинение, клевета, интрига. За да ся избави римското царство веднъж завсякога от един такъвзи враг.., може Аетий,.., да е сторил тайно един такъв навет противо Атила. Г. Кръстевич, ИБ, 405-406. Нека подлецът с тежки навети, / да го напада, да го клевети; / правият с правда право добива, / кривият с кривда посрамен бива. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 97. В България клане и сеч! / Вестяват някои газети, / но аз ви давам честна реч, / че туй са клевети, навети. Ив. Вазов, Съч. I, 40.

2. Съвет. И тръгна царът с поклонници да търси постницата на Ивана Рилец. От строгия пустиножител,.., той чакаше да чуе навет и подкрепа да получи. Н. Райнов, КЦ, 56. Навети [чужденецът] дава, казваха, на хората — да презрат вехти съкровища и да изберат трънлива пътека на страдание. Н. Райнов, КЦ, 119.

Списък на думите по буква