НАВЕТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който е свързан с коварство, измама, лукавство; коварен, наветлив. Г-жа Елуен, като знаеше тайните на живота и на сърцето ми, като имаше наветната женска способност да смесва истината с лъжата, лесно можаше да представи като сумнително поведението ми. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 170-171. — Котката е наветна и отмъстителна. П. Р. Славейков, ПЧ, 11.